Отглеждане на деца

Лично за мен, като страничен наблюдател отглеждането на деца в днешното напрегнато ежедневие си е истинско предизвикателство. Съвременната жена все повече забавя поради различни причини момента, когато се заема с мислите за забременяване и гледане на бебета.


Но…. идва и това време, еуфорията покрай появата на малкото създание леко по леко отшумява, замества се с обичайните неща като смяна на памперси, колики, бебешки рев.Чаровно е, погледнато отстрани , но самата майка отдавайки се на малкото детенце никак не й е лесно. Недоспиването , занемаряването на външния вид и ограничаването на социалните контакти са най малките проблеми, с които тя се сблъсква. В главата на младата жена се въртят какви ли не притеснения, от сорта на дали е добре нахранено, дали му е топло или студено, дали пък не плаче, защото нещо го боли много, а не може да каже или покаже какво точно. До тук описаното е в ранните бебешки месеци, повечето жени си казват, силна съм, и това ще мине, но със сигурност ги очакват още доста предизвикателства и за напред. Идва никненето на сладките бебешки зъбки, а както ни е известно и то не е никак розов период от развитието на детенцето, вечното мрънкане и недоволство на малчуганите нараства, е, не е без причинно, дразнят ги тия зъбки, обаче на горката майка времето до като изникнат е със сигурност кошмарно, боли го него, боли я й нея.


Идва и първия учебен ден, детето става все по самостоятелно. Майките се чувстват едновременно и горди, и тъжни. Горди, че той или тя са вече големи, самостоятелни, но в тая гордост се прокрадва и тъгата, че нуждата от тях намалява все повече и повече. Ако до сега детето е търсело постоянно близост до мама, то вече излита точно като птиче, съзнанието му вече навлиза в истинския живот, заето е с приятелчета, емоции от училище.

Идва и навлизането в прословутия пубертет, младежите стават все по своенравни, отношението им към много неща се променя, насторенията им също се менят често. В тази възраст се стига и до конфликти между родители и деца, изричат се думи, за които по късно самите деца си казват как можах да го кажа тогава. Майката търси своите пропуски във възпитанието, задава си въпроси къде точно може да е сбъркала.

Описаното по горе мили майки е чудесно, всичко то отминава, и ако вие сте се справили добре в отглеждането на децата си, постигнали сте много. В края на всико това е важно да погледнете и да видите насреща си един стойностен човек, самите вие тогава ще си кажете: Струваше си, пожелавам ви го!

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *